Една вечер миналата седмица с приятелката ми си бяхме легнали. Страстите започваха да се нажежават, а тя внезапно каза: Не съм в настроение, искам само да ме прегърнеш. Какво? Какво трябва да значи това ?! - подскочих аз. И тя изрече думите, от които всеки мъж на планетата се опасява ... Ти не си на нивото на моите емоционални потребности като жена, така че аз не съм в състояние да задоволя твоите плътски желания на мъж. На моя втрещен поглед тя отговори: Не можеш ли просто да ме обичаш заради човешката ми същност, а не заради секса ? Осъзнавайки, че тази вечер няма да си го получа, се обърнах и заспах. Още на следващия ден си взех почивка и посветих времето си на нея. След прекрасен обяд отидохме на пазар в голяяяям неназован МОЛ. Обикалях с нея докато пробваше няколко скъпи парцала. Не можеше да се реши кой и харесва и затова и казах, че просто ще вземе всичките. Искаше и нови обувки за парцалките - Да вземем по един чифт за всяка комбинация. - бях отново ларж. Отидохме и до бижутериите - взе си чифт диамантени обици. Абе, с една дума - беше на върха на щастието. Сигурно си е помислила, че съм на ръба на лудостта. Помислих си, че ме изпитва - поиска гривна за тенис, при положение, че изобщо не играе. Обаче аз я хвърлих в музиката - Разбира се, скъпа. Беше пред оргазъм от възторг. Усмихвайки се и разтреперена от вълнение най-накрая каза: Мисля, че това е всичко скъпи, хайде към касата. Едвам сдържайки се, измрънках: Нее, мила, не съм в настроение. Лицето й побеля, ченето увисна в недоизречено КАКВО? И тогава додадох: Скъпа! Просто исках да подържиш тези неща за малко. Ти не си на нивото на финансовите ми възможности като мъж, та да мога аз да задоволя твоите женски потребности от пазаруване. И когато се изцъкли оня усмъртителен поглед, прибавих: Защо не ме обичаш заради това, което представлявам като личност, а не заради нещата, които ти купувам ?! Очевидно и тази нощ няма да има секс.