Автор: незнам

Един предприемач имал много проблеми в работата си. Бил затънал в дългове, все се сблъсквал с някакви проблеми, понякога клиентите му се оплаквали, банката не му давала кредит. Положението толкова се влошило, че не виждал никакъв изход от ситуацията.

Когато вече бил на ръба на силите си, седнал на една пейка в парка – да помисли още веднъж какво може да се направи. Но вместо това гледал уморено в една точка пред себе си и се чувствал все по-отчаян и притиснат. Изведнъж пред него изникнал симпатичен възрастен мъж и му се усмихнал.

– Виждам, че нещо ви тревожи – казал. – Защо не споделите с мен? Ако не мога да ви помогна, поне ще ви олекне.

И предприемачът му разказал какво го мъчи.

– Това ли било? – засмял се старецът. – Не се притеснявайте, за вашата болка има лек.

Попитал го как се казва, извадил химикал, написал чек и му го подал:

– Моля ви, приемете този чек от мен. С него ще успеете да се справите с проблемите си. Да се срещнем отново тук точно след една година и вие ще ми върнете парите.

Отчаяният мъж се съгласил. Взел чека и си тръгнал. Когато го погледнал, видял, че чекът е за 500 000 долара и е подписан от Джон Рокфелер. “Мога да платя веднага всичките си дългове, да купя нови машини и най-сетне всичко да ми потръгне!” – зарадвал се той. Прибрал се и оставил чека в сейфа.

На другия ден решил да свърши това онова преди да отиде да осребри чека. Бил спокоен, усмихнат. Успял да сключи успешна сделка още преди обяд. След това трябвало да направи още нещо. За два – три дни предприел действия, които осигурили пари за най-належащите нужди на бизнеса му. Предприемачът се трудел спокойно, с радост и изглежда късметът му най-сетне бил проработил.

Една година по-късно, той отключил сейфа, взел чека и тръгнал към мястото на срещата с възрастния господин. Бизнесът му бил потръгнал. Бил успял да го стабилизира и развие. Имал достатъчно пари и поръчки, било му леко на сърцето. Седнал на пейката и зачакал. След малко дошъл и възрастният мъж. Предриемачът точно посегнал да му даде чека и да му разкаже за успехите си, когато дотичала една медицинска сестра и хванала мъжа под ръка.

– Тръгвайте, господин Мартин – казала тя. После се обърнала към предриемача:

– Толкова се радвам, че най-накрая го намерих. Често се случва да изчезва. Надявам се, че не ви притеснява. Има навика да заговаря хората и да им се представя за Рокфелер.

Като казала това сестрата се разсмяла и изчезнала заедно с възрастният господин. А предприемачът останал сам на пейката да си мисли за спокойствието, което му дал един невалиден чек и за това как се оказало, че наистина може да се справи сам със собствени сили.