Колко сме кротки ... Колко сме тихи ... Няма ни вик, нито смях ...Празните улици ... Пълните чанти ... Ето ... Наистина - страх.Дълго не вярвамме ... Не е ... всички сега настрана ...Стойте по къщи ... Почна и тука ... Тази коварна война.Плаче Италия ... Адът на Данте ... Тръпне Европа ... Кошмар!Сякаш сънувам ... Страната трябвало ... Господи, колко съм стар!Колко съм глупав навярно ... Не вярвам ... И си излизам навън ...Ето, всичко пак не е всичко замряло ... Чувам трамвайния звън ...Кестенът вече е напъпил ... Птички над него цвърчат.Ето ... Момчето си гледа тротинетка ... Нищо, че ще го глобиш.Три пъти дневно - жестоки статистики ... Няма надежда за край.Търсят лекарство ... Къде е? В Америка? По-вероятно в Китай.Сякаш се сбъдва онази илюзия ... Човек за човека е брат!Никога, сега не се случва ... Заедно ... Целият свят ...Влязъл съм вече в опасна възраст ... Връщане няма от там ...Но ми се търси да доживея ... Искам за Утре да знам ...Може би вече ще сте останали разумни ... Може би дори добри ...Точно такива каквито в началото Някой ни сътвори.