ПовеÑÑ‚ на ÐÑ‚Ð°Ð½Ð°Ñ Ð”ÐµÐ»Ñ‡ÐµÐ² |
Published in Bulgaria
- Social interactions and entertainment - 1 - 17 Apr 20 03:27
Прозорците — затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата — лиÑтът ÑÑŠÑ Ñловата:
„Стопанинът замина за Ðмерика.“
И аз Ñъм Ñам Ñтопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не Ñъм аз заминавал никъде
и тук отникъде не Ñъм Ñе връщал.
Ðз не излизам никога от къщи
и моите еднички гоÑти Ñа годините,
а много пъти пожълтÑваха градините
и аз не Ñъм навÑрно вече ÑъщиÑÑ‚.
Отдавна вÑички книги Ñа прочетени
и вÑички пътища на Ñпомена Ñа минати,
и ето ÑÑкаш Ñто години
как разговарÑм Ñамо ÑÑŠÑ Ð¿Ð¾Ñ€Ñ‚Ñ€ÐµÑ‚Ð¸Ñ‚Ðµ.
И ден и нощ, и ден и нощ чаÑовникът
люлее Ñвойто Ñлънце от метал.
ПонÑкога аз Ñе оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги Ñамотен.
Рпо Ñтената Ñе изкачват бавно
и догорÑват на потона дните ми:
без ни една любов, без ни едно Ñъбитие
животът ми безÑледно отминава.
И ÑÑкаш аз не Ñъм живеел никога,
и зла измиÑлица е мойто ÑъщеÑтвуване!
Ðко Ñлучайно нÑкой влезе в къщата,
там нÑма да намери никого;
ще види Ñамо прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата лиÑтът пожълтÑл:
„Стопанинът замина за Ðмерика.“
– ПовеÑÑ‚ на ÐÑ‚Ð°Ð½Ð°Ñ Ð”ÐµÐ»Ñ‡ÐµÐ²
Support
Edinaca
Comments (1)