Стих на Теодор ХриÑтов |
Published in Bulgaria
- Social interactions and entertainment - 0 - 22 Apr 20 13:23
Ð’ Ñтихове от ÑнÑг аз плаках
за пролет Ñ Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ð¾Ð²Ðµ и Ñветъл ден.
За ново Ñлънце тук
без маÑка,
за жалоÑтта в душата,
за любовта преÑвÑта в Ñ‡ÐµÑ€Ð½Ð¸Ñ Ð’Ñемир Ñтуден.
Това, което аз очаквам,
е ÑÑно като Ñветъл ден.
Ðз Ð·Ð½Ð°Ñ Ð¾Ñ‚Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¾Ñ‚Ð¾ за мен -
Безкрайна милоÑÑ‚ като лаÑка,
безкрайно Ñлънце, Ñлънце в мен.
И нека Ñиньо е небето до наÑита.
И вÑтърът на Ñвободата да ме вземе
Ñ ÐºÑ€Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ðµ Ñи, които бързо литват,
към Ñветлината приказна, неземна.
–ИзÑтраданото Ñлънце в мен на Теодор ХриÑтов
Support
Comments (0)