ЗРБЪЛГÐРИЯ |
Published in Bulgaria
- Financial analysis - 0 - 17 Apr 21 07:59
Първите Ñелищни форми в земите ни Ñа пещерите по долните Ñ‚ÐµÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° реките ИÑкър, Янтра и РуÑенÑки Лом. През VІ хил.пр.Хр. най-развита е Ñелищната мрежа в ТракиÑ. По-къÑно под въздейÑтвието на рударÑтвото, ÑкотовъдÑтвото и земеделието Ñе разширÑва мрежата от Ñелища в Родопите, Стара планина, СофийÑко, ВрачанÑко и др.Ð’ началото на ІV хил.пр.Хр. в днешните българÑки земи има около 3000 Ñелища. През ІІІ хил.пр.Хр. Ñе поÑвÑват и първите каменни крепоÑти.От ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° ІІ хил.пр.Хр. Ñелищното развитие в земите ни е Ñ‚ÑÑно Ñвързано Ñ Ñ‚Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ‚Ðµ и отразÑва Ñ‚Ñхната култура. Като тракийÑки Ñелища възникват Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ (Сердика), Пловдив (Пулпудева), Ямбол (Кабиле), Стара Загора (ВереÑ), КюÑтендил (ПауталиÑ), Благоевград и др.През VІІІ в.пр.Хр. Ñе поÑвÑват първите гръцки градове –колонии /Ðпойкии/ в ЕгейÑка ТракиÑ, а през VІІ в.пр.Хр. Ñа оÑновани и повечето от Ñегашните ни черноморÑки Ñелища – Варна (ОдеÑоÑ), Созопол (ÐполониÑ), Поморие (Ðнхиало), Царево (ВаÑилико), ÐеÑебър (МеÑембриÑ) и др.През ІІ в.пр.Хр. в днешните българÑки земи Ñе поÑвÑват първите римÑки Ñелища – крепоÑти по крайбрежието на Дунав и по СтаропланинÑките проходи, както и пътни Ñтанции в ДунавÑката равнина. От римÑко време Ñа Видин (БонониÑ), Свищов (Ðове), РуÑе (СекÑагинта ПриÑта), СилиÑтра (ДуроÑторум), Монтана (Монтанезиум), Ловеч (Мелта), Плевен (СторгозиÑ), Разград (ÐбритуÑ), Стара Загора (ÐвгуÑта ТраÑна) и др.Ð¡ÑŠÑ Ñъздаването на българÑката държава броÑÑ‚ на Ñелищата нараÑтва бързо. През периода на Първата българÑка държава (681-1018 г.) техниÑÑ‚ брой доÑтига до 20000. ПоÑвÑват Ñе нови Ñелища в Североизточна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ ПлиÑка, ПреÑлав, Шумен и др. През периода на Втората българÑка държава (1185-1396 г.) Ñе поÑвÑват Ñелища като Търново, Червен, Боруй, Кракра, Карвуна, Крън и др.Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° XVII в. Ñе поÑвÑват българÑки Ñелища край ханове и чифлици, а от началото на XVIII в. Ñе развиват като занаÑтчийÑки центрове планинÑките Ñелища Котел, Копривщица, Елена, ТрÑвна, Габрово, Сливен, Самоков и др.
Във или около градовете, възникнали по времето на траки, гърци, римлÑни, Първа и Втора българÑка държава има запазени оÑтанки от крепоÑти или Ñелища.Преди ОÑвобождението Ñтатут на град имат 88 Ñелища, а в Ñредата на ХХ век – 106. Ð”Ð½ÐµÑ Ð³Ñ€Ð°Ð´Ð¾Ð²ÐµÑ‚Ðµ наброÑват 256.Ðай-големите градове в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñа: СофиÑ, Пловдив, Варна, БургаÑ, РуÑе, Стара Загора и Плевен. Ð’ източната чаÑÑ‚ на Ñтраната Ñа разположени черноморÑките градове-курорти: Шабла, Каварна, Балчик, Варна, БÑла, Обзор, ÐеÑебър, Поморие, БургаÑ, Созопол, ПриморÑко, Свети ВлаÑ, Черноморец, Царево, Китен, Ðхелой и Ðхтопол. Градове Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð²Ð¸Ñ‚ планинÑки туризъм Ñа: Самоков, БанÑко, Добринище, Чепеларе, СмолÑн, Елена, ТроÑн, Тетевен и др.Ð’ Ñтраната ни ÑъщеÑтвуват и множеÑтво градове Ñ ÐºÑƒÑ€Ð¾Ñ€Ñ‚Ð½Ð¾-балнеолечебни функции: БанкÑ, Вършец, Велинград, ХиÑарÑ, Сапарева банÑ, Стрелча, КюÑтендил, Девин и др.Ð˜Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð·Ð° туриÑтите предÑтавлÑват и дунавÑките градове: Видин, Лом, Козлодуй, ОрÑхово, Ðикопол, Белене, Свищов, РуÑе, Тутракан и СилиÑтра.Много от българÑките градове Ñа запазили ÑвоÑта възрожденÑка архитектура: Котел, Копривщица, Карлово, Калофер, Сопот, Елена, ТрÑвна, БанÑко, Мелник (най-малкиÑÑ‚ град в БългариÑ) и др.Ð’ чаÑÑ‚ от градовете има запазени или възÑтановени архитектурно-етнографÑки комплекÑи: Пловдив, (СтариÑÑ‚ Пловдив), ÐеÑебър (СтариÑÑ‚ Град – ЮÐЕСКО), Габрово (Етъра), Созопол (СтариÑÑ‚ град), Добрич (СтариÑÑ‚ Добрич), Златоград (Ðреален комплекÑ), Ловеч (Вароша), СмолÑн (кв. Райково и УÑтово), Благоевград (Вароша), Севлиево (ЕтнографÑки комплекÑ), Малко Търново, Велико Търново (СамоводÑка чаршиÑ), Плевен (ВъзрожденÑки комплекÑ), Разград (Варош) и др.Огромен Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð·Ð° туриÑтите предÑтавлÑват и Ñтарите българÑки Ñтолици: ПлиÑка, Велики ПреÑлав и Велико Търново. Â
Support
Comments (0)