ПоÑвещавам тази ÑÑ‚Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ð½Ð° Ð¼Ð¾Ñ Ð´Ñдо Димо,който обичам безкрайно много.За Ñъжаление той вече не е Ñред наÑ..
Той цÑл живот работи на ЖП гарата.Обичаше звука от влаковете.ЧеÑто ме водеше там.Още чувам тракането на колелата върху металните релÑи и Ñвирката на локомотива.СÑкаш Ñега го виждам пред очите Ñи..Ñложил длан върху моÑта как ме водеше към ЖП ЛиниÑта, а вÑтъра беше наш вечен Ñпътник.Един филм на ÑпокойÑтвие,зеленина и вечноÑÑ‚ гледан и преживÑн на жп линиÑта..Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ .За мен влаковете притежават уникална романтичноÑÑ‚.
Ðе бÑÑ… ги чувала от години до преди нÑколко Ñедмици, когато работата ме отведе в ТрÑвна.Вървейки по улицата на този безкрайно краÑив балканÑки град аз изведнъж чух ÑÑ‚Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð²ÑƒÐº, а вÑтъра повдигна коÑата ми.Обърнах Ñе - ÑÑкаш очаквах да го видÑ...

Град ТрÑвна Ñе намира в централната чаÑÑ‚ на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ â€“ на почти еднакво разÑтоÑние от Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ Варна – около 250 км, на 440 м надморÑка виÑочина. Градът е разположен в подножието на Ñеверните Ñклонове на
Стара планина. ÐаÑелението на ТрÑвна е около 10 000 души.
Според иÑторичеÑки данни в миналото тракийÑки племена Ñа наÑелÑвали района около Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´. Селище има и през Ð¥VІІІ в., а през ХІХ градът вече е културен и занаÑтчийÑки център. Ð’ периода на Възраждането (XVIII – XIX в.) в ТрÑвна възниква ТревненÑката художеÑтвена школа.

ПоÑтижениÑта на ТревненÑката художеÑтвена школа могат да бъдат разгледани в нÑколко музеÑ. ИзвеÑтните резбовани Ñлънца Ñе намират в ДаÑкаловата къща. Те Ñа дело на майÑторите Иван Бочуковеца и Димитър Ошанеца, които през 1808 г. Ñе ÑÑŠÑтезават, за да докажат умениÑта Ñи.

 Тук Ñе намира и МузеÑÑ‚ на резбарÑкото изкуÑтво.Â

ДаÑкаловата къща е обÑвена за архитектурно-Ñтроителен паметник на културата Ñ Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¾ значение през 1967 г.Â

Ðа хълм над ТрÑвна Ñе намира МузеÑÑ‚ на иконата, който пази образци на ТревненÑката иконопиÑна школа. Ð’ него Ñа изложени над 160 оригинални икони и инÑтрументи на зографи от ТрÑвна. Сградата, в коÑто е разположен музеÑÑ‚, е Ñтроена за Ð¿Ð°Ñ€Ð°ÐºÐ»Ð¸Ñ Ð½Ð° близко намиращата Ñе детÑка белодробна болница.

И Ð´Ð½ÐµÑ Ð¢Ñ€Ñвна продължава да пази възрожденÑÐºÐ¸Ñ Ñи дух. Ð’ центъра Ñе намира един от Ñимволите на ТрÑвна – ЧаÑовниковата кула. Строена е през 1814 г. а виÑочината й е 21 м. Кулата е обÑвена за архитектурно-Ñтроителен паметник на културата Ñ Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¾ значение през 1967 г.

До ДаÑкаловата къща Ñе намира Славейковата къща – в Ð½ÐµÑ Ð¿Ð¾ÐµÑ‚ÑŠÑ‚ Петко Славейков (1827 – 1895 г.) и Ñъпругата му Ирина отглеждат вÑичките Ñи деца. Ð¡ÑŠÑ Ñпециална документална екÑÐ¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ðµ предÑтавен творчеÑкиÑÑ‚ път на Петко и Ñина му – поета Пенчо Славейков.

Ð’ центъра на ТрÑвна е и Старото школо, в което може да Ñе види как е протичал учебниÑÑ‚ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 1893 г. ЧаÑÑ‚ от екÑпозициÑта на училището музей Ñа учебници, помагала, ÑвидетелÑтва и др. Тук може да Ñе разгледа още интереÑна ÐºÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ñ‡Ð°Ñовници от различни иÑторичеÑки епохи, както и ÐºÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ð½Ð¸ на художника Димитър Казаков (1933 г. – 1992 г.).

 СъвÑем близо Ñе намира църквата „Свети Ðрхангел Михаилâ€, коÑто Ñпоред меÑтни легенди е Ñтроена през ХІІ в. Ð˜Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑтавлÑват резбованиÑÑ‚ иконоÑÑ‚Ð°Ñ Ð¸ ÑтенопиÑите.

Ð’ ТрÑвна Ñе намира и единÑтвениÑÑ‚ на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров Музей на азиатÑкото и африканÑко изкуÑтво. КолекциÑта от африканÑки и азиатÑки предмети и култови плаÑтики е дарение от Ñкулптора Златко Паунов. Ð’ Ð¼ÑƒÐ·ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð° над 380 предмета от Тибет, Ðепал, Ð˜Ð½Ð´Ð¸Ñ Ð¸ нÑкои африканÑки Ñтрани. Изложени Ñа Ñтатуи на най-почитаните божеÑтва в ÐзиÑ. ÐфриканÑкото изкуÑтво е предÑтавено Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¼ÐµÑ‚Ð¸ и маÑки. Изложени Ñа много маÑки, използвани за езичеÑки ритуали и вуду магии. Повечето африканÑки маÑки изобразÑват демони, чиито очи гледат надолу.

Повече за иÑториÑта на меÑтното наÑеление около борбите за национално оÑвобождение можем да научим в родната къща на революционера Ðнгел Кънчев (1850 г. – 1872 г.) Изложени Ñа оригинални Ð¾Ñ€ÑŠÐ¶Ð¸Ñ Ð¸ предмети от този период, а Ñъщо и Ñтари Ñнимки. Къщата е обÑвена за архитектурно-Ñтроителен паметник на културата през 1967 г.Â

Отвъд моÑта от ХІХ век, който Ñъщо е обÑвен за архитектурно-Ñтроителен паметник на културата Ñе намира Ñтаринната улица на ТрÑвна. Тук има множеÑтво резбарÑки работилници и магазини за Ñувенири. Ð’ тази чаÑÑ‚ на ТрÑвна Ñе намират папукчийницата (работилница за кожени обувки), работилница за народни ноÑии,цървулджиÑ,ножар,кожар,работилницата по куюмджийÑтво и др.Â
Ðко имате път към ТрÑвна не пропуÑкайте да Ñеднете на разположеното в центъра ВъзрожденÑко кафене и да опитате предлаганото там кафе на пÑÑък.ВкуÑа поне за мен е уникален :)Â