Здравейте :) Ðека този път Ñе отправим към едно Ñтудено,азиатÑко кътче далеко в Сибир 🙂
Тува е разположена в центъра на ÐÐ·Ð¸Ñ Ð¸ е практичеÑки изолирана от Ñвета. Благодарение на това краÑÑ‚ на ÑкитÑките могили, китайÑки дворци, шамани и Ñтранни обичаи е уÑпÑл да запази ÑвоÑта уникална ÑамобитноÑÑ‚.
Република Тува е едно от най-живопиÑните меÑта на РуÑиÑ.
Република Тува Ñе намира в Южен Сибир, в географÑÐºÐ¸Ñ Ñ†ÐµÐ½Ñ‚ÑŠÑ€ на ÐзиÑ.
Регионът граничи Ñ Ñ€ÐµÐ¿ÑƒÐ±Ð»Ð¸ÐºÐ¸Ñ‚Ðµ Ðлтай, БурÑÑ‚Ð¸Ñ Ð¸ ХакаÑиÑ, КраÑноÑÑ€ÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ и ИркутÑка облаÑÑ‚.
Ðай-дългата югоизточна и южна граница на републиката Ñ ÐœÐ¾Ð½Ð³Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ñе ÑвÑва държавната граница на РуÑката федерациÑ.
МакÑималната дължина на териториÑта от Ñевер на юг е 420 км, от запад на изток - 630 км.
Ð¢Ñ Ðµ е Ñубект в ÑÑŠÑтава на РуÑката федерациÑ.Ðамира Ñе в южната чаÑÑ‚ на Ð¾Ð±ÑˆÐ¸Ñ€Ð½Ð¸Ñ Ð°Ð·Ð¸Ð°Ñ‚Ñки регион Сибир в ÑÑŠÑтава на СибирÑÐºÐ¸Ñ Ñ„ÐµÐ´ÐµÑ€Ð°Ð»ÐµÐ½ окръг и ИзточноÑибирÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ÐºÐ¾Ð½Ð¾Ð¼Ð¸Ñ‡ÐµÑки район.
Има площ 168 604 км² и наÑеление 321 722 души ( към 2018 г. Столицата на Тува е град Кизил, намиращ Ñе на разÑтоÑниеÂ
4668 км от федералната Ñтолица МоÑква.
Климатът е Ñ€Ñзко континентален, ÑÑŠÑ Ñтудена зима (Ñредна температура -28C, топло лÑто (Ñредна температура от + 15C). Средногодишните валежи варират от 200 mm в котловините и до 1000 mm в планините.БлагоприÑтно време за поÑещение на републиката е къÑната пролет и ранната еÑен
Ð’ Ñтолицата на Тува, Кизил, е центърът на ÐзиÑ, който е обозначен Ñ Ð¾Ð±ÐµÐ»Ð¸Ñк. Още в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° XIX век английÑки пътешеÑтвеник, чието име е неизвеÑтно, е определил по тогавашните карти мÑÑтото, където е центърът на ÐзиÑ, и поÑтавил там Ñкромен каменен Ñтълб. Тази точка по-къÑно била уточнена, и Ñтълбът бил премеÑтен на 25 километра надолу по течението на ЕниÑей, в Кизил. Ð’ ÑъветÑко време бил заменен Ñ Ð±ÐµÑ‚Ð¾Ð½ÐµÐ½ обелиÑк, а в наши дни планират да Ñложат нов паметник, увенчан ÑÑŠÑ ÑкитÑки златен елен.
Ðа териториÑта на република Тува Ñа живели номади, чието оръжие и конÑки впрÑг приличат на ÑкитÑките. Ð’ Ñравнение Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ‚Ðµ жители на ÐзиÑ, в тувиците има голÑма Ð¿Ñ€Ð¸Ð¼ÐµÑ Ð½Ð° европейÑка кръв. СъщеÑтвува дори предположение, че в древноÑтта при Ñ‚ÑÑ… Ñа преобладавали европейÑките черти, но Ñ Ð½Ð°Ñ…Ð»ÑƒÐ²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ в централна ÐÐ·Ð¸Ñ Ð½Ð° номадÑки култури, в това чиÑло на хунÑките завоеватели, меÑтните жители Ñа Ñе доближили до монголоидната раÑа. Те Ñа говорели (и продължават да говорÑÑ‚) на език от тюркÑкото езиково ÑемейÑтво.
ÐепоÑредÑтвени предци на тувинците Ñа уйгурите, които Ñа били доÑта развит народ. Ð’ Ñредата на века те Ñа имали руничеÑка пиÑменоÑÑ‚. През 1207 година на териториÑта на Тува нахлуват монголÑките войÑки. Ðачело ÑÑŠÑ Ñина на Чингиз-хан – Джучи. Той Ñреща ожеÑточена Ñъпротива от Ñтрана на войнÑтвените тувинци. След като тези земи били покорени, ханÑките Ñъбирачи на данъци поиÑкали от Ñ‚ÑÑ… най-хубавите момичета за Ñвоите владетели. Това много оÑкърбило тувинците и избухнало антимонголÑко въÑтание, което обхванало цÑлата МинуÑинÑка котловина, териториÑта на Тува и Ðлтай.
Тува е богата не Ñамо на природни реÑурÑи, но и на иÑторичеÑки паметници. Ð’ долината на река Уюк има уникален погребален комплекÑ, който заради богатÑтвата и мащабите (нÑкои могили доÑтигат до 100-120 метра в диаметър) го наричат Долината на царете. По-извеÑтна е групата могили Ñ Ð¾Ð±Ñ‰Ð¾Ñ‚Ð¾ име «Ðржан». Могила Ðржан-1 е била изÑледвана още през 70-те години на XX век. За Ñъжаление, Ñ‚Ñ Ðµ била ограбена още в древноÑтта, но въпреки това археолозите намерили богат и удивителен материал. Ð’ Ðржан-1 е бил погребан възраÑтен мъж, по вÑÑка вероÑтноÑÑ‚ вождът на племето. ОÑвен него в могилата лежали телата на 16 човека и 160 конÑ. От тази могила произлиза един от Ñимволите на Тува – златната пантера, Ñвила Ñе в кръг.
Още по-уникални находки Ñа били направени в могилата Ðржан-2, които Ñа извеÑтни като археологичеÑката ÑÐµÐ½Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° XX век. Ð’ тази огромна могила Ñ Ð´Ð¸Ð°Ð¼ÐµÑ‚ÑŠÑ€ 80 метра учените намерили 20 килограма златни изделиÑ: Ñъдове, украшениÑ, култови предмети.
Благодарение на вечната замръзналоÑÑ‚, в могилите Ñа Ñе Ñъхранили удивително добре оÑтанки и кожи на животни, плъÑтени килими, дрехи и обувки, а погребаните там хора по еÑтеÑтвен начин Ñа Ñе мумифицирали. Ð’Ñичко това може да Ñе види в ÐÐ°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¼ÑƒÐ·ÐµÐ¹ на Тува и в Ð”ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð•Ñ€Ð¼Ð¸Ñ‚Ð°Ð¶.
Друга археологичеÑка забележителноÑÑ‚ на Тува е Пор-Бажин. ПредÑтавете Ñи езеро в Ñтепта, гладко като огледало. Ð’ центъра му има нÑколко оÑтрова и на най-Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ñе намира древна крепоÑÑ‚. Това е Пор-Бажин, в превод от тувинÑки – «глинен дом». Той наиÑтина е бил направен от глина, по-точно от кирпич. Пор-Бажын е на площ повече от 3 хектара и е обкръжен от Ñтени, които дори разрушени доÑтигат до деÑет метра, а нÑкога Ñа били по-виÑоки.
КрепоÑтта е била поÑтроена през VIII век от новата ера. Ð’ Тува нÑма друга подобна поÑтройка, те Ñа типични за Китай. Откъде Ñе е поÑвил «глинениÑÑ‚ дом» в Ñредата на Ñтепта?
Според легендата, един уйгурÑки хан помогнал на китайÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€ да потуши въÑтание на границата на държавата. За това императорът дал за жена на хана Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ñи. Ðе й било леÑно на принцеÑата да замине в чуждите варварÑки земи и затова взела ÑÑŠÑ Ñебе Ñи майÑтори от Китай, които возили за Ð½ÐµÑ Ð¸ мъжа й традиционен дворец Ñ ÐºÐµÑ€ÐµÐ¼Ð¸Ð´ÐµÐ½ покрив, драконÑки глави и фреÑки по Ñтените. Ðо номадÑката природа на уйгурÑÐºÐ¸Ñ Ñ…Ð°Ð½ вÑе пак победила, а може би Ñе боÑл, че като Ñеди на едно мÑÑто, ще привлече вниманието на враговете. Той напуÑнал доÑта бързо Пор-Бажин, крепоÑтта била практичеÑки необитаема.
Първото, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ Ñе ÑблъÑква вÑеки дошъл в Тува, е меÑтното гоÑтоприемÑтво. ГоÑта непременно ще го напоÑÑ‚ Ñ Ñ‡Ð°Ð¹ и, което е удивително за Ð½ÐµÐ¿Ð¾Ð´Ð³Ð¾Ñ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº, чаÑÑ‚ е… Ñолен! Пък и Ñ Ð¼Ð»Ñко и маÑло. Тази традиционна напитка Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²ÑÑ‚ от преÑован зелен чай, в жегата той утолÑва по-добре жаждата и поддържа ÑÐ¾Ð»ÐµÐ²Ð¸Ñ Ð±Ð°Ð»Ð°Ð½Ñ. ОÑвен това, заради прибавÑнето на животинÑка мазнина чаÑÑ‚ заÑища, възÑтановÑва Ñилите Ñлед работа, а в Ñтудовете позволÑва да Ñе избегнат наÑтинките.
Друг Ñтранен обичай на тувинците е опиÑал в ÑтатиÑта Ñи ÑъветÑкиÑÑ‚ етнограф СевÑн Вайнщайн. Като във вÑÑко традиционно общеÑтво, нравите в тувинÑките ÑемейÑтва били Ñтроги. Ðо веднъж годишно, по време на празника на любовта Ñе позволÑвало на юношите и девойките да Ñе обичат Ñвободно. Юношите откарвали избраниците Ñи в Ñтепта и на избраното мÑÑто забивали дълъг прът. Прътът отдалеч предупреждавал, че това е Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° любовта. Ðко Ñлед празника Ñе раждали деца, оÑиновÑвало ги ÑемейÑтвото на момичето, а Ñ‚Ñ Ñамата можела да Ñе омъжи. СемейÑтвото на мъжа Ñе радвало на такава Ñнаха, тъй като вече било ÑÑно, че Ñ‚Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ да роди здрав наÑледник. ОÑвен това, Вайнщайн отбелÑзва интереÑен детайл – в традиционната тувинÑка култура не е имало целуване по уÑтата – вÑичко това е наше влиÑние
До нови Ñрещи!
ЖаÑмин
