Ministry of Happiness

SONI BONANZA Newspaper from Bulgaria |

Министерство на Щастието/MinistryOfHappiness Заменяме брутен вътрешен продукт с Ð±Ñ Log in Register

Бе, Мамицата му, к'во толко има там бе дееба |

Published in Bulgaria - Social interactions and entertainment - 1 - 16 May 17 04:15

Когато се родиш, всред амбициите на незачитащи или дори не съзнаващи факта, че си индивидуално биологично/ментално същество и, че докато си тъй мъничък, имаш нужда предимно от закрила и грижа…Та, като се родиш всред тая суматоха и израстеш измежду надпреварата(кой е по-отгоре) на възрастните около себе си. Като те затикат насила(защото е престижно или защото е „по-чиста средата“) в частна или поне „най“-добрата детска градина(все едно условията са първостепенни, а не възможността ти да общуваш/се развиваш пълноценно/хармонично/плавно)...После - уроци по13се езика, математика, литература, плуване, балет – и всичко наведнъж, защото твоето семейство се грижи за теб и най-важно, може да си го позволи… Като те приучат, да седиш пред монитор(за да не им се мотаеш наоколо) защото навън, големия лош свят(извън монитора, балета, уроците...) те заплашва и е там “навън“ само и само за да те разруши и погуби… След като в продължение на 1те 7м години, подобаващо ти е внушен страх и дистанция от „другите“(остави ги тях, те са лоши, бедни, болни, невъзпитани, от друга раса или пък някой от родителите им гей, простак или комунист) си готов за жестокостите на живота – той живота, нали е само жесток…Училището отново подбрано. Отново всички около теб са виновни – че как, с тея възможности и старание на родителите(баби, дядовци, чичовци, стринки,…) - как е възможно точно ти, да не си правилен. Някъде към края на юношеството си, когато вече ти е кристално ясно, че превъзхождаш всецяло другите – повече от естествено е и, да си набавиш(по един или друг начин) много хартиени носители на които се пъчат думите диплома, свидетелство, вип покана, грамота, награда, резервация, пропуск, разрешително,…все победи с които Ти изпъкваш(не че не си знаеш, че ги превъзхождаш всичките – това мама ти го е казала, още докато беше в нея, ти помниш..). След цялата гюрултия, по узаконяването на вездесъщата ти особа, в следващите няколко години си встъпил в брак(така е редно) с абсолютно правилния партньор, и вече вероятно имате и своята малка жертва, нова, която отглеждате в затворения, зад сигурните огради, бариери и камери, комплекс. Та, тогава някъде, в сякаш апотеоза на твоята успешност си казваш: „Трябва, не – аз съм длъжен да се погрижа за „другите“! Нищо, че сме различна класа. Аз, трябва, мой дълг е да предприема действия и да науча(накарам) другите, да приемат идеите ми. Аз виждам, ясно усещам, че мога да подобрявам животът им – самите те, дори не разбират. Нали затова съм привилегирован в живота - То е за „тяхно“ добро“… Си мислиш ти. И осъзнавайки напълно своята значимост, се захващаш с великото дело, отредено на малцина, а точно ти си един от тях. Какво да се прави – съдба, би си казал…Просто е.
После, след всичките стъпала, пълзейки по високомерието на йерархията, изкачвайки своята представа за успех. След достигането на заветната цел в преуспяването(отдавайки/продавайки какво ли не от себе си „за другите“ и въпреки последващия в теб срам) – достигайки самият него „постът“, който ти позволява от позицията ти на върховен…да се погрижиш за „дугите“(те вече са окончателно това за теб – други). След победата във всякакви избори. След заемането на всевъзможно важни длъжности. След като станеш няколко пъти чУвек на годината, човек на т‘ва, човек на онова. След международното признание, високите достижения в сферата 1во,2,3,4то,.. След статистическата(социологическата) любов на мнозинството. След одобрението/прощаването на всяка твоя постъпка – за тях пишат всички вестници и всяка преливаща от нежност към теб телевизия… След като покориш връх, спечелиш война, снимаш се в холивуд, оглавиш ООН, станеш президент на всички, си 1вия стъпил на Марс, срещнал си се 1ви с извънземна цивилизация дала ни технология с която се стига до края на вселената… И когато, най-накрая седиш на тоя пусти ръб на вселената?... Бе, кво има там бе дееба!? Кво се вижда па ча толко от там бе, мамицата му!?...(;

Support

tupacoraunufri

Comments (1)

16 May 17 06:29
SONI BONANZA

Ням, ням, няма, няма да съм ням, няма! Живеем за има-няма 21 грама, аре всички да напълним главите си със слама и да запалим фитилите и не, че е нещо, което не ни е по силите, да се обичаме и да си вярваме, но вместо това се отбраняваме един от друг, един от друг. Искам да се начувствам в тоя живот, аз ли съм само, който се чувства така на планетата? Да не би да съм плод на изчезнал народ, чийто останки археолозите, някой ден ще открият някъде из моретата...