Здравейте,приÑтели 🙂 Дойде време да ви разкажа за МузеÑÑ‚ шедьовър на Екатерина II ра - Ермитажа.
Този музей,чеÑто наричан перлата на Европа за изкуÑтво е трудно да бъде опиÑан.
Ермитажът е най-големиÑÑ‚ музей в РуÑиÑ. Ðеговата ÐºÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð±Ñ€Ð¾Ñва над 3 милиона екÑпонати,аред които Ñкулптури,картини,графично и приложно изкуÑтво,археологичеÑки находки,монети и медали.Тази внушителна ÐºÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ðµ формиранаÂ
за период от над 3 века.ÐÑкои от шедьоврите в Ð¼ÑƒÐ·ÐµÑ Ñа придобити в началото на 18ти век - при управлението на Петър Велики.През втората половина на ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð²ÐµÐº колекционирането на изкуÑтво отбелÑзва изключителен Ð¿Ñ€Ð¾Ð³Ñ€ÐµÑ Ð² РуÑиÑ.Така,Екатерина Велика,в допълнение към нÑкои индивидуални картини и платна,закупува нÑколко големи колекции,които Ñе превръщат в Ñдрото на галериÑта,коÑто може да бъде разгледана Ð´Ð½ÐµÑ Ð² музеÑ.През 19 и 20ти век колекциÑта продължава да Ñе разраÑтва благодарение на многобройни покупки,археологичеÑки Ð¾Ñ‚ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ подаръци,както и творби,прехвърлени тук от други руÑки музеи.КолекциÑта на Ермитажа продължава да Ñе увеличава и до ден днешен.
Ð”Ð½ÐµÑ Ð•Ñ€Ð¼Ð¸Ñ‚Ð°Ð¶ÑŠÑ‚ заема нÑколко Ñгради - Ð—Ð¸Ð¼Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€ÐµÑ†,ÐœÐ°Ð»ÐºÐ¸Ñ Ð•Ñ€Ð¼Ð¸Ñ‚Ð°Ð¶,Ð“Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð•Ñ€Ð¼Ð¸Ñ‚Ð°Ð¶,ÐÐ¾Ð²Ð¸Ñ Ð•Ñ€Ð¼Ð¸Ñ‚Ð°Ð¶,Ð•Ñ€Ð¼Ð¸Ñ‚Ð°Ð¶Ð½Ð¸Ñ Ñ‚ÐµÐ°Ñ‚ÑŠÑ€,ÐœÐµÐ½ÑˆÐ¸ÐºÐ¾Ð²Ñ†Ð¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€ÐµÑ† и Ñградата на Ð“Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñ‰Ð°Ð± Ñ Ð¾Ð±Ñ‰Ð° площ от 127478 кв.м.
Ð Ñега нека чуем иÑториÑта на двореца извлечена от руÑката преÑа 🙂
1754- 1762ра година
През 1754 г. императрица Елизавета Петровна одобрÑва проекта за нова резиденциÑ, предложен от Ð²Ð¾Ð´ÐµÑ‰Ð¸Ñ Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ‚ÐµÐºÑ‚ на руÑÐºÐ¸Ñ Ð±Ð°Ñ€Ð¾Ðº Бартоломео ФранчеÑко РаÑтрели. СтроителÑтвото на двореца продължило оÑем дълги години, които Ñъвпадат ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð»ÐµÐ·Ð° на царуването на Елизабет Петровна и краткото управление на Петър III. През еÑента на 1763 г. Екатерина II, завръщайки Ñе от МоÑква в Санкт Петербург Ñлед тържеÑтвата по коронациÑта, Ñтава пълновлаÑтна гоÑподарка на Ð—Ð¸Ð¼Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€ÐµÑ†.
Създаването на церемониалната резиденциÑ, коÑто Ñпоред плана на императрица Елизабет Петровна трÑбвало да заÑенчи Ñ Ð²ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ¿Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ Ñи дворците на европейÑките монарÑи, изиÑквало много пари и огромен брой работници. Около 4000 души работили на този Ñтроителен обект; тук били Ñъбрани най-добрите майÑтори от цÑлата Ñтрана. УкраÑата на церемониалните зали и апартаментите на двореца, чийто брой, Ñпоред ÑвидетелÑтвото на Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ñъздател, е бил повече от 460, Ñе отличава Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»ÐµÐ½ лукÑ. Ðрхитектът обаче не уÑпÑва да въплъти напълно идеÑта Ñи в дизайна на интериора. Екатерина II поиÑкала промени в Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¾Ð½Ð°Ñ‡Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾ÐµÐºÑ‚ в ÑъответÑтвие Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð°Ñ‚Ð° архитектурна мода - Ñтила на клаÑицизма.
1762ра година
Екатерина ÐлекÑеевна, родена като принцеÑа СофиÑ-ÐвгуÑта-Фредерика от Ðнхалт-ЦербÑкаÑ, Ñъпруга на император Петър III, идва на влаÑÑ‚ на 28 юни 1762 г., Ñлед като ÑÐ²Ð°Ð»Ñ Ñъпруга Ñи от трона Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ñ‚Ð° на преданата Ñи гвардиÑ, водена от Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ ÐžÑ€Ð»Ð¾Ð²Ð¸ . Ðа Ñледващата 1763 г. Екатерина ÐлекÑеевна е коронована Ñпоред Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ñ Ð² катедралата УÑпение Богородично на МоÑковÑÐºÐ¸Ñ ÐšÑ€ÐµÐ¼ÑŠÐ». Управлението на Екатерина II е едно от най-забележителните в руÑката иÑториÑ. БрилÑнтно образованата и многоÑтранно талантлива императрица управлÑва Ñтраната в продължение на 34 години, поÑтигайки безуÑловен уÑпех във външната и вътрешната политика и извоювайки международен преÑтиж.
По заповед на Екатерина II Ñа поÑтроени Ñградите на ÐœÐ°Ð»ÐºÐ¸Ñ Ð¸ Ð“Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð•Ñ€Ð¼Ð¸Ñ‚Ð°Ð¶, издигнат е ЕрмитажниÑÑ‚ театър и Ñе формира онзи уникален анÑамбъл от дворцови Ñгради, в който Ñега Ñе помещава ДържавниÑÑ‚ Ермитаж. Екатерина II придобива художеÑтвените колекции, които пологат оÑновата на Ð±ÑŠÐ´ÐµÑ‰Ð¸Ñ Ð•Ñ€Ð¼Ð¸Ñ‚Ð°Ð¶, чийто оÑновател е Ñ‚Ñ.
1764 - 1775 година
През 1764 г. Екатерина II придобива колекциÑта, Ñъбрана от берлинÑÐºÐ¸Ñ Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²ÐµÑ† И.E. ГоцковÑки за пруÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» Фридрих II. Йохан ЕрнÑÑ‚ ГоцковÑки - оÑновна фигура в търговÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚, оÑнователÑÑ‚ на фабриката за коприна и фабриката за порцелан в Берлин, е един от комиÑарите на пруÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» за придобиване на Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° изкуÑтвото. Фридрих II, който по това време притежава отлична ÐºÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ñъвременна френÑка живопиÑ, възлага на ГоцковÑки да купи за него платна от Ñтари майÑтори. Той ревноÑтно Ñе заел Ñ Ð¿Ð¾Ð²ÐµÑ€ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð° му задача и бързо Ñъбрал голÑма ÐºÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ картини.
Въпреки това,обаче Седемгодишната война, коÑто донеÑла поражение на ПруÑиÑ, принудила монарха да Ñе откаже от покупката. Това поÑтавило И.E. ГоцковÑки, който имал финанÑови Ð·Ð°Ð´ÑŠÐ»Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ руÑката държава в трудно положение. И тогава Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¿Ñ€Ð¸ÐµÐ¼Ñ‡Ð¸Ð²Ð¸Ñ Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²ÐµÑ† предложил на РуÑÐ¸Ñ - победител във войната - да купи картините за Ñметка на дълга му. Екатерина II оценила възможноÑтта да нанеÑе удар на гордоÑтта на Фридрих II и да предÑтави в благоприÑтна Ñветлина ÑÑŠÑтоÑнието на руÑката хазна, чиито загуби във войната били не по-малки от пруÑките. КолекциÑта Ñе отличава Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð¾Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¾ художеÑтвено ниво, тъй като И.E. ГоцковÑки не е имал Ñериозни Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² изкуÑтвото. Ð¢Ñ Ð½Ð°Ð±Ñ€Ð¾Ñва 225 картини, предимно от фламандÑки и холандÑки майÑтори, заедно Ñ Ð½Ñколко Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° италианÑки художници от 17-ти век. Сред най-добрите в колекциÑта Ñа Портрет на млад мъж Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ°Ð²Ð¸Ñ†Ð° в ръка на Ð¤Ñ€Ð°Ð½Ñ Ð¥Ð°Ð»Ñ Ð¸ ГулÑйджии на Ян Стин.
През 1764-1766 г., по молба на императрица Екатерина II, до тържеÑтвената Ñ€ÐµÐ·Ð¸Ð´ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ - Ð—Ð¸Ð¼Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€ÐµÑ† - архитектът Ю.М. Фелтен издига двуетажна Ñграда. Ð’ облика на тази Ñграда, в плаÑтичноÑтта на нейните архитектурни обеми и грациозноÑтта на декорациÑта на фаÑадата Ñе Ñъчетават органично и еÑтеÑтвено чертите на Ð·Ð°Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð±Ð°Ñ€Ð¾Ðº и Ð·Ð°Ñ€Ð°Ð¶Ð´Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ñе клаÑицизъм.
По-къÑно, през 1767-1769 г., архитектът Ж.-Б. Валлен - Деламот е поÑтроил на брега на Ðева Ñграда за уединен отдих Ñ Ñ†ÐµÑ€ÐµÐ¼Ð¾Ð½Ð¸Ð°Ð»Ð½Ð° зала, нÑколко гоÑтни и оранжериÑ. Сградата, декорирана в Ñтила на Ñ€Ð°Ð½Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ»Ð°Ñицизъм, Ñе отличава ÑÑŠÑ Ñтроги пропорции, Ñъизмерими Ñ Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ‚ÐµÐºÑ‚ÑƒÑ€Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ð¿Ð¾Ð´Ñ€Ð°Ð·Ð´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° Ð—Ð¸Ð¼Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€ÐµÑ†. Ритъмът на коринтÑката колонада, украÑÑваща Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¹ етаж, изразително подчертава художеÑтвеното единÑтво на двете Ñгради от различни Ñтилове. Северната и Южната Ñгради Ñа Ñвързани Ñ Ð²Ð¸ÑÑща градина, разположена на нивото на Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÐµÑ‚Ð°Ð¶, отÑтрани на коÑто Ñа подредени галерии. Създаден в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 18 век. архитектурниÑÑ‚ анÑамбъл е наречен Малък Ермитаж, в ÑъответÑтвие Ñ Ð¾Ð±Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ‡ÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ на Северната Ñграда , където Екатерина II организирала развлекателни вечери Ñ Ð¸Ð³Ñ€Ð¸ и предÑтавлениÑ. ХудожеÑтвените колекции, разположени в надлъжните галерии, положили оÑновата на колекциите на ИмператорÑÐºÐ¸Ñ Ð¼ÑƒÐ·ÐµÐ¹.
1769 година
През лÑтото на 1769 г. в Санкт Петербург приÑтига колекциÑта на граф Хайнрих Брюл, Ñъдържаща много щампи и риÑунки, над 600 картини на холандÑките, фламандÑките, френÑките, италианÑките и немÑките школи. Ð¢Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð° купена от наÑледниците на граф Брюл, ÑакÑонÑки миниÑтър, който подражава на ÑÐ²Ð¾Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» ÐвгуÑÑ‚ III в колекционирането на предмети на изкуÑтвото. Използвайки уÑлугите на агентите на ÐºÑ€Ð°Ð»Ñ Ð¸ Ñъветите на К.Г. фон Хайнекен, един от най-добрите ÑпециалиÑти на Ñвоето време в облаÑтта на изкуÑтвото, Брюл Ñъбира голÑма ÐºÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ñ Ð²Ð¸Ñоко качеÑтво. Сред шедьоврите му Ñа „Портрет на учен“ и „Портрет на Ñтарец в червено“ на Рембранд, „ПерÑей и Ðндромеда“ на РубенÑ, „Слизане от кръÑта“ на ПуÑен и „Ðеудобно предложение“ на Вато, както и пейзажи на РойÑдал. . С тази ÐºÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð•Ñ€Ð¼Ð¸Ñ‚Ð°Ð¶ÑŠÑ‚ получава поредица от гледки на Дрезден и Пирна, поръчани от графа на италианÑÐºÐ¸Ñ Ñ…ÑƒÐ´Ð¾Ð¶Ð½Ð¸Ðº Белото. Сред италианÑките картини от оÑобен Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑтавлÑва картината на Тиеполо „Меценатът предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ñвободните изкуÑтва на ÐвгуÑт“, нариÑувана около 1745 г. за граф Ðлгароти и подарена от него на Брюл. ÐлегоричниÑÑ‚ ÑмиÑъл на това платно, Ñъдържащ Ñе в Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ñюжет, е леÑен за четене: Брюл енергично Ñъбира картини за ÐвгуÑÑ‚ III, допринаÑÑйки за проÑперитета на изкуÑтвата в ÑакÑонÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€.
1771-1787 година
През 1771-1787г. по заповед на императрица Екатерина II на брега на река Ðева до ÐœÐ°Ð»ÐºÐ¸Ñ Ð•Ñ€Ð¼Ð¸Ñ‚Ð°Ð¶ е издигната Ñграда за ÑъхранÑване на дворцовите колекции и библиотеката, коÑто го надминава по размери и Ñтава извеÑтна като Ð“Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð•Ñ€Ð¼Ð¸Ñ‚Ð°Ð¶. Създаден от архитекта Ю.М. Фелтен триетажната Ñграда органично Ñе Ñлива в ÑъщеÑÑ‚Ð²ÑƒÐ²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€Ñ†Ð¾Ð² анÑамбъл. ТежеÑтта и проÑтотата на Ð²ÑŠÐ½ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ð´ на Ð“Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð•Ñ€Ð¼Ð¸Ñ‚Ð°Ð¶ отговарÑÑ‚ на духа на клаÑицизма от 18-ти век. Решението на фаÑадата му Ñе оÑновава на ÐºÐ¾Ð¼Ð±Ð¸Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ ритми на хоризонтални Ñ€Ð°Ð·Ð´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ вертикали на прозоречните отвори.
През 1792 г. Джакомо Куаренги Ð´Ð¾Ð±Ð°Ð²Ñ Ñграда към Ð“Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð•Ñ€Ð¼Ð¸Ñ‚Ð°Ð¶, в коÑто Ñе помещават лоджиите на Рафаел - повторение на извеÑтната Ð³Ð°Ð»ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð½Ð° папÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€ÐµÑ† във Ватикана, близко до оригинала.
1772 година
През 1772 г. в Париж Ñе извършва закупуването на извеÑтната художеÑтвена галериÑ, коÑто е принадлежала на Ðнтоан Кроза, барон дьо Тиер, който е починал две години по-рано. Ðегов Ñъздател е чичото на барона, банкерът Пиер Кроза, отличен познавач на изкуÑтвото, Ñ‚ÑÑно Ñвързан ÑÑŠÑ Ñвета на изкуÑтвото. Преговорите Ñ Ð½Ð°Ñледниците на барон дьо Тиер, завършили Ñ Ð¿Ð¾ÐºÑƒÐ¿ÐºÐ°Ñ‚Ð° на колекциÑта,Â
коÑто Ñе превърнала в една от най-ценните придобивки в иÑториÑта на Ермитажа. КолекциÑта обогатила Ð¼ÑƒÐ·ÐµÑ Ñ ÑˆÐµÐ´ÑŒÐ¾Ð²Ñ€Ð¸ като „Светото ÑемейÑтво“ от Рафаел, „Юдит“ от Джорджоне, „ДанаÑ“ от Тициан, „ДанаÑ“ и „Светото ÑемейÑтво“ от Рембранд, „Оплакването на ХриÑтоÑ“ от Веронезе. Сред произведениÑта на Ð ÑƒÐ±ÐµÐ½Ñ Ñа придобити Бакх и Портрет на приÑлужница. Ван Дайк е предÑтавен от 6 портрета, Ñред които е и автопортретът на художника. Ð’ допълнение към картините на италианÑката, холандÑката, холандÑката и фламандÑката школа, колекциÑта на Кроза включвала много картини на френÑки майÑтори от 17-18 век: Ленен, ПуÑен, МинÑÑ€, Ларгилера, Вато, Ланкре, Шарден. Сред френÑките творби колекциÑта на Ермитажа включва картините „Ðктьорите от френÑÐºÐ¸Ñ Ñ‚ÐµÐ°Ñ‚ÑŠÑ€â€ Ð½Ð° Вато и „ПерÑчка†на Шарден.
1779 година
Сър Робърт Уолпол, миниÑтър-предÑедател при кралете Джордж I и Джордж II, е извеÑтен колекционер от първата половина на 18-ти век. Ðеговите художеÑтвени Ñъкровища били ÑÑŠÑредоточени в наÑледÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¼ÑŠÐº Хоутън Хол. Внукът на колекционера Джордж Уолпол предлага на Екатерина II чрез руÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ñ‚ÐµÐ½Ð¸Ðº в Лондон Ð.С. МуÑин-Пушкин да купи галериÑта в Хоутън Хол.
КолекциÑта положила оÑновата на колекциÑта на Ермитажа от италианÑка Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ð¿Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ 17-ти век. С Ð½ÐµÑ Ð¸Ð´Ð²Ð°Ñ‚ картините на Джордано Бакх и Ковачницата на вулкана, Г. Рени Спорът на отците на църквата, С. Роза БлудниÑÑ‚ Ñин и Демокрит и Протагор. Значително Ñе обогатÑва колекциÑта от фламандÑка живопиÑ, коÑто Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¸ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð´Ð¾Ð±Ð¸Ð²Ð° Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñи вид от този момент. От Хоутън Хол Ñе получили Пейзаж Ñ Ð½Ð¾Ñачи на камъни , Пир в Симон ФариÑей, маÑлени Ñкици на триумфални арки от РубенÑ, много Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° Ван Дайк - Мадона Ñ Ñребици .Като чаÑÑ‚ от тази ÐºÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð•Ñ€Ð¼Ð¸Ñ‚Ð°Ð¶ÑŠÑ‚ придобива шедьоври на други училища – „Светото ÑемейÑтво“ и „МойÑей, който извлича вода от Ñкала“ от ПуÑен, „Ðепорочно зачатие“ и „Поклонение на паÑтирите“ от Мурило , Жертвата на Ðвраам от Рембранд.
ÐадÑвам Ñе да ви е интереÑно.Имам още много да разкажа за Ермитажа,затова това ще бъде не една, а поредица от Ñтатии 🙂
За финал на тази Ñъм ви подготвила клипче на един чаÑовник,който много ме впечатли 🙂
До нови Ñрещи!
ЖаÑмин
