Здравейте,приятели 🙂 Дойде време да ви разкажа за Музеят шедьовър на Екатерина II ра - Ермитажа.
Този музей,често наричан перлата на Европа за изкуство е трудно да бъде описан.

Ермитажът е най-големият музей в Русия. Неговата колекция наброява над 3 милиона експонати,аред които скулптури,картини,графично и приложно изкуство,археологически находки,монети и медали.Тази внушителна колекция е формирана за период от над 3 века.Някои от шедьоврите в музея са придобити в началото на 18ти век - при управлението на Петър Велики.През втората половина на същия век колекционирането на изкуство отбелязва изключителен прогрес в Русия.Така,Екатерина Велика,в допълнение към някои индивидуални картини и платна,закупува няколко големи колекции,които се превръщат в ядрото на галерията,която може да бъде разгледана днес в музея.През 19 и 20ти век колекцията продължава да се разраства благодарение на многобройни покупки,археологически открития и подаръци,както и творби,прехвърлени тук от други руски музеи.Колекцията на Ермитажа продължава да се увеличава и до ден днешен.Днес Ермитажът заема няколко сгради - Зимния дворец,Малкия Ермитаж,Големия Ермитаж,Новия Ермитаж,Ермитажния театър,Меншиковция дворец и сградата на Главния щаб с обща площ от 127478 кв.м.



А сега нека чуем историята на двореца извлечена от руската преса 🙂

1754- 1762ра година

През 1754 г. императрица Елизавета Петровна одобрява проекта за нова резиденция, предложен от водещия архитект на руския барок Бартоломео Франческо Растрели. Строителството на двореца продължило осем дълги години, които съвпадат със залеза на царуването на Елизабет Петровна и краткото управление на Петър III. През есента на 1763 г. Екатерина II, завръщайки се от Москва в Санкт Петербург след тържествата по коронацията, става пълновластна господарка на Зимния дворец.

Създаването на церемониалната резиденция, която според плана на императрица Елизабет Петровна трябвало да засенчи с великолепието си дворците на европейските монарси, изисквало много пари и огромен брой работници. Около 4000 души работили на този строителен обект; тук били събрани най-добрите майстори от цялата страна. Украсата на церемониалните зали и апартаментите на двореца, чийто брой, според свидетелството на неговия създател, е бил повече от 460, се отличава с изключителен лукс. Архитектът обаче не успява да въплъти напълно идеята си в дизайна на интериора. Екатерина II поискала промени в първоначалния проект в съответствие с новата архитектурна мода - стила на класицизма.




1762ра година

Екатерина Алексеевна, родена като принцеса София-Августа-Фредерика от Анхалт-Цербская, съпруга на император Петър III, идва на власт на 28 юни 1762 г., след като сваля съпруга си от трона с помощта на преданата си гвардия, водена от братя Орлови . На следващата 1763 г. Екатерина Алексеевна е коронована според обичая в катедралата Успение Богородично на Московския Кремъл. Управлението на Екатерина II е едно от най-забележителните в руската история. Брилянтно образованата и многостранно талантлива императрица управлява страната в продължение на 34 години, постигайки безусловен успех във външната и вътрешната политика и извоювайки международен престиж.

По заповед на Екатерина II са построени сградите на Малкия и Големия Ермитаж, издигнат е Ермитажният театър и се формира онзи уникален ансамбъл от дворцови сгради, в който сега се помещава Държавният Ермитаж. Екатерина II придобива художествените колекции, които пологат основата на бъдещия Ермитаж, чийто основател е тя.



1764 - 1775 година


През 1764 г. Екатерина II придобива колекцията, събрана от берлинския търговец И.E. Гоцковски за пруския крал Фридрих II. Йохан Ернст Гоцковски - основна фигура в търговския свят, основателят на фабриката за коприна и фабриката за порцелан в Берлин, е един от комисарите на пруския крал за придобиване на произведения на изкуството. Фридрих II, който по това време притежава отлична колекция от съвременна френска живопис, възлага на Гоцковски да купи за него платна от стари майстори. Той ревностно се заел с поверената му задача и бързо събрал голяма колекция от картини.

Въпреки това,обаче Седемгодишната война, която донесла поражение на Прусия, принудила монарха да се откаже от покупката. Това поставило И.E. Гоцковски, който имал финансови задължения към руската държава в трудно положение. И тогава предприемчивия търговец предложил на Русия - победител във войната - да купи картините за сметка на дълга му. Екатерина II оценила възможността да нанесе удар на гордостта на Фридрих II и да представи в благоприятна светлина състоянието на руската хазна, чиито загуби във войната били не по-малки от пруските. Колекцията се отличава с разнородно художествено ниво, тъй като И.E. Гоцковски не е имал сериозни познания в изкуството. Тя наброява 225 картини, предимно от фламандски и холандски майстори, заедно с няколко произведения на италиански художници от 17-ти век. Сред най-добрите в колекцията са Портрет на млад мъж с ръкавица в ръка на Франс Халс и Гуляйджии на Ян Стин.



През 1764-1766 г., по молба на императрица Екатерина II, до тържествената резиденция - Зимния дворец - архитектът Ю.М. Фелтен издига двуетажна сграда. В облика на тази сграда, в пластичността на нейните архитектурни обеми и грациозността на декорацията на фасадата се съчетават органично и естествено чертите на заминаващия барок и зараждащия се класицизъм.

По-късно, през 1767-1769 г., архитектът Ж.-Б. Валлен - Деламот е построил на брега на Нева сграда за уединен отдих с церемониална зала, няколко гостни и оранжерия. Сградата, декорирана в стила на ранния класицизъм, се отличава със строги пропорции, съизмерими с архитектурните подразделения на Зимния дворец. Ритъмът на коринтската колонада, украсяваща втория й етаж, изразително подчертава художественото единство на двете сгради от различни стилове. Северната и Южната сгради са свързани с висяща градина, разположена на нивото на втория етаж, отстрани на която са подредени галерии. Създаден в края на 18 век. архитектурният ансамбъл е наречен Малък Ермитаж, в съответствие с обозначението на Северната сграда , където Екатерина II организирала развлекателни вечери с игри и представления. Художествените колекции, разположени в надлъжните галерии, положили основата на колекциите на Императорския музей.



1769 година

През лятото на 1769 г. в Санкт Петербург пристига колекцията на граф Хайнрих Брюл, съдържаща много щампи и рисунки, над 600 картини на холандските, фламандските, френските, италианските и немските школи. Тя била купена от наследниците на граф Брюл, саксонски министър, който подражава на своя крал Август III в колекционирането на предмети на изкуството. Използвайки услугите на агентите на краля и съветите на К.Г. фон Хайнекен, един от най-добрите специалисти на своето време в областта на изкуството, Брюл събира голяма колекция с високо качество. Сред шедьоврите му са „Портрет на учен“ и „Портрет на старец в червено“ на Рембранд, „Персей и Андромеда“ на Рубенс, „Слизане от кръста“ на Пусен и „Неудобно предложение“ на Вато, както и пейзажи на Ройсдал. . С тази колекция Ермитажът получава поредица от гледки на Дрезден и Пирна, поръчани от графа на италианския художник Белото. Сред италианските картини от особен интерес представлява картината на Тиеполо „Меценатът представя свободните изкуства на Август“, нарисувана около 1745 г. за граф Алгароти и подарена от него на Брюл. Алегоричният смисъл на това платно, съдържащ се в античния сюжет, е лесен за четене: Брюл енергично събира картини за Август III, допринасяйки за просперитета на изкуствата в саксонския двор.






1771-1787 година

През 1771-1787г. по заповед на императрица Екатерина II на брега на река Нева до Малкия Ермитаж е издигната сграда за съхраняване на дворцовите колекции и библиотеката, която го надминава по размери и става известна като Големия Ермитаж. Създаден от архитекта Ю.М. Фелтен триетажната сграда органично се слива в съществуващия дворцов ансамбъл. Тежестта и простотата на външния вид на Големия Ермитаж отговарят на духа на класицизма от 18-ти век. Решението на фасадата му се основава на комбинация от ритми на хоризонтални разделения и вертикали на прозоречните отвори.




През 1792 г. Джакомо Куаренги добавя сграда към Големия Ермитаж, в която се помещават лоджиите на Рафаел - повторение на известната галерия на папския дворец във Ватикана, близко до оригинала.



1772 година

През 1772 г. в Париж се извършва закупуването на известната художествена галерия, която е принадлежала на Антоан Кроза, барон дьо Тиер, който е починал две години по-рано. Негов създател е чичото на барона, банкерът Пиер Кроза, отличен познавач на изкуството, тясно свързан със света на изкуството. Преговорите с наследниците на барон дьо Тиер, завършили с покупката на колекцията, която се превърнала в една от най-ценните придобивки в историята на Ермитажа. Колекцията обогатила музея с шедьоври като „Светото семейство“ от Рафаел, „Юдит“ от Джорджоне, „Даная“ от Тициан, „Даная“ и „Светото семейство“ от Рембранд, „Оплакването на Христос“ от Веронезе. Сред произведенията на Рубенс са придобити Бакх и Портрет на прислужница. Ван Дайк е представен от 6 портрета, сред които е и автопортретът на художника. В допълнение към картините на италианската, холандската, холандската и фламандската школа, колекцията на Кроза включвала много картини на френски майстори от 17-18 век: Ленен, Пусен, Миняр, Ларгилера, Вато, Ланкре, Шарден. Сред френските творби колекцията на Ермитажа включва картините „Актьорите от френския театър” на Вато и „Перячка” на Шарден.





1779 година

Сър Робърт Уолпол, министър-председател при кралете Джордж I и Джордж II, е известен колекционер от първата половина на 18-ти век. Неговите художествени съкровища били съсредоточени в наследствения замък Хоутън Хол. Внукът на колекционера Джордж Уолпол предлага на Екатерина II чрез руския пратеник в Лондон А.С. Мусин-Пушкин да купи галерията в Хоутън Хол.

Колекцията положила основата на колекцията на Ермитажа от италианска живопис от 17-ти век. С нея идват картините на Джордано Бакх и Ковачницата на вулкана, Г. Рени Спорът на отците на църквата, С. Роза Блудният син и Демокрит и Протагор. Значително се обогатява колекцията от фламандска живопис, която с малки изключения придобива днешния си вид от този момент. От Хоутън Хол се получили Пейзаж с носачи на камъни , Пир в Симон Фарисей, маслени скици на триумфални арки от Рубенс, много произведения на Ван Дайк - Мадона с яребици .Като част от тази колекция Ермитажът придобива шедьоври на други училища – „Светото семейство“ и „Мойсей, който извлича вода от скала“ от Пусен, „Непорочно зачатие“ и „Поклонение на пастирите“ от Мурило , Жертвата на Авраам от Рембранд.







Надявам се да ви е интересно.Имам още много да разкажа за Ермитажа,затова това ще бъде не една, а поредица от статии 🙂

За финал на тази съм ви подготвила клипче на един часовник,който много ме впечатли 🙂



До нови срещи!

Жасмин