Капитан Петко Войвода...докато има на света България, споменът за Капитан Петко войвода ще продължи да
буди интерес и да вълнува въображението на всички българи.
Николай Хайтов

Петко Кирков (Каракирков, Киряков) Калоянов, по-известен като Капитан Петко войвода, е български хайдушки войвода и революционер, посветил живота си на
освобождението на беломорските българи и обединението им с България,
защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османска
Турция.източници:     frognews.bg, Капитан Петко войвода: Те погребаха България!
автор: д-р Петър Ненков, връзка към цялата статия - линк

Роден е през 1844 г. в голямото тракийско село Доган хисар, Дедеагачка
околия, Западна Тракия. Майка му Груда е от съседното на Доганхисар село
Тахтаджик , от рода на Калояновци, а баща му е Кирко Каракирков. Той
има осем братя и сестри. Бил е висок и пъргав и обичал да пее родопски
песни .Първоначално учи в родното си село при даскал Лефтер. Едва
седемнайсетгодишен, на 6 май - Гергьовден 1861 г.хваща хайдушките пътеки
и става войвода на малка чета от седем хайдути , за да отмъсти за
смъртта на своя брат Матю и братовчед Вълчо, убити по заповед на местния
турски бей. Не след дълго успява да ликвидира Мехмед Кеседжи бей и
неговите джелати убили Матю и Вълчо. На 16 юни 1861 година, при село
Бахшибей разбиват турската потеря, като убиват двама и тежко раняват още
няколко турци. След още няколко успешни боя четата на Петко войвода
става легендарна .

На 6 януари 1863 г. една потеря от 130 души открива и обгражда четата край селото Исьорен в Еноската кааза. Двама се
убити, а Петко войвода заедно с трима свои другари са ранени, пленени и
хвърлени в затвора в Гелибол. Те не се отчайват и организират бягство,
но са заловени и преместени в Солен в затвора Камлъкуле. Там са
подложени на жестоки инквизиции, но не издават останалите си другари.
Турците решават да ги прехвърлят в затвора в Драма. По пътя хайдутите
успяват да се избягат отново , но попадат на турска засада и всички,
освен Петко Киряков са пленени.През 1864 г Петко сформира нова чета .
През юни същата година води тежки боеве с турските потери юни при
крепостта на Момчил Буруград, при езерото Буругьол , Ксантийско и в
планината Саръкая, Маронийско. Одринският Вали паша, силно обезпокоен,
праща срещу четата прочутият кърагасъ Осман ага, който победил преди
това четата на Ангел войвода . Въпреки че превъзхожда в жива сила 20
пъти хайдутите, Осман е победен, заловен и опозорен от Петко войвода .
Заради това когато се връща в Одрин , вбесеният паша го хвърля в
затвора. През август и септември същата година Петко войвода и неговата
чета водят успешни боеве с турците в планините Карлък и Шапкъна, край
Гюмюрджива .

През есента на 1864 година българският войвода е привлечен от гърците в борбата им за освобождение. Той заминава в Атина,
където постъпва във Военното училище. След това предприема революционна
агитационна обиколка в Македония.

Прелом в неговия живот изиграва срещата му през 1865 г. с легендарния борец за свободата и
обединението на Италия, Джузепе Гарибалди. През 1866 г. двамата
организират прочутата гарибалдийска дружина в състав от 220 италианци и
67 българи, която участва в Критското въстание. При пристигането си на
остров Крит, на Петко Киряков е възложена мисия с малък самостоятелен
отряд да действа срещу турците в района на планината Шилик. Тук Петко
войвода отново се проявява като храбър и смел ръководител и си спечелва
званието капитан. Въпреки че проявяват лъвска смелост в боевете с
турците, волонтирите на Гарибалди не могат да спрат настъплението на
турските войски и въстанието е удавено в огън и кръв . Местното
население е подложено на жестоко клане . Капитан Петко войвода прикрива с
дружината си, беззащитните жени, деца и старци от развихрилата се дива
вакханалия на турците.

След въстанието, се скита по далечни и екзотични земи. Живее за кратко в Александрия в Египет, Марсилия във
Франция, Италия, в Македония и в Атина, Гърция ,откъдето разпространява
възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си
отечество.Запознава се с редица известни революционери. Самообразова се и
чете вестника на Георги Раковски “ Дунавски лебед” и вестник “Свобода”
на Любен Каравелов . Мирогледът му постепенно се променя. От хайдутин
става съзнателен борец за освобождението на поробената си родина.

На 12 май 1869 г. капитан Петко войвода събира четата от 82 души и от
Атина тръгва по море към българския беломорски бряг. Пътьом преоблечени
като низами правят инспекция на турският гарнизон в крепостта Сир,
остров Митилин/ Лесбос/ и благополучно 3 юни 1869 година пристигат в
Енос при устието на река Марица. През лятото на 1869 г. четата пет пъти
влиза в бой с турски потери в Дедеагачка, Еноска и Кешанска околии и
успява да ги отблъсне. През 1872 г. одринският валия изпраща срещу
четата на Петко войвода Арап Хасан, който скоро е пленен от Петковите
четници. Животът му е пощаден срещу освобождаването на всички задържани
по затворите Петкови помагачи . Пашата в Одрин само двадесет и четири
часа след това освобождава всички тях от Одринския затвор, а на 30 юли
1872 година каймакамшът на Фере Мустафа Сусам в свое писмо до Петко
войвода го признава за самоуправен владетел и му плаща налог 6000
златни турски лири !!!

Народът боготвори своя закрилник и съчинява песни за него. По тъмни доби Петко войвода създава революционни
комитети по селата и заклева съзаклятниците над кръстосаните кама,
револвера и светото евангелие. Апостолът на свободата Васил Левски
високо цени неговата революционна дейност в Тракия. Петко Киряков
написва Устав на създадените от него революционни комитети .Дружината му
се структурира със свои бойна част-четници, тилова част-ятаци,
разузнаване - шпиони, счетоводство - каса, снабдена е с добро оръжие
и с палатки. През 1873 г. дружината му достига до петстотин души и
става въстаническа. Петко войвода създава устав и печат с надпис
„Тракийска революционна българска дружина”.

През Руско турската Освободителна война 1877- 1878 г., капитан Петко войвода с четата си от
300 души води девет тежки сражения с турците в Родопите и Беломорието,
брани местното население от издевателствата на башибозука и всява паника
всред врага с внезапните си набези. Постепенно изтласква турците и
създава свободна територия с център град Марония . Участвал с четата си в
разгрома на башибозушки и дезертьорски турски части в Родопите, водени
от английския офицер, граф Сен Клер. В тези боеве получава тежка рана и
само благодарение на усилията на руските военни лекари, оживява.

Руското командване е във възторг от неговите подвизи и го награждава с орден за
храброст. За съжаление, след жестокия Берлински конгрес на Великите
сили, голяма част от Тракия и Родопите остават отново под турско
робство. Покруса ляга в душите на местните българи.Напразно са отишли
стотиците, хиляди жертви.

След войната, капитан Петко войвода заминава за Русия. Там е представен на император Александър II .Той го
произвежда в чин капитан от руската армия, награждава го с орден за
храброст Георгиевски кръст за участието му във войната и имение от 160
000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се
връща в България.

През 1880 г. година той се заселва във Варна, където година по-късно се
оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък, която е сестра на
известния книжовник и общественик Иван Кравков. Голяма е ролята и
значимостта на капитан Петко войвода за тракийското движение. По негова
инициатива на 12 май 1896 г.в град Варна се създава Одринско емигрантско
дружество Странджа, с което се поставя началото на тракийската
организация на българите- бежанци от Тракия. Петко войвода е сред
основателите на Демократическата партия във Варна.През 1891 г. е
оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан
Стамболов. При обиск в дома им градоначалникът Спас Турчев заграбва и
спестяванията на войводата - 110 акции на стойност 44 000 златни лева и
още ценни книжа за около 16 000 златни лева, придобити от продажбата на
имението в Киевска губерния. Петко Киряков е хвърлен във варненската
тъмница и е изтезаван сто и четиридесет дни. “Сопаджиите на Стефан
Стамболов го смилат от бой, без да има капчица вина. Единственият му
грях е , че е русофил и че остро критикува разбойническите методи на
управление на Стамболов .Без капчица уважение към заслугите му за
свободата на България, жандармите го малтретират по височайшата заповед
на градоначалника на Варна Спас Турчев , а турците живеещи във Варна ,
срещу които е воювал цял живот, му помагат с каквото могат, за да си
стъпи на краката. Те се отнасят към него с почитание, защото знаят, че
през робството той не е воювал срещу бедните и малоимотни турци, които
наравно с българите, са делили тежестите на данъчното бреме, а срещу
българските чорбаджии и турските бейове, свалящи и последната кожа от
гърба на народа. С разбито здраве след излизането му от затвора е
интерниран в Трявна. Вследствие на тормоза и жестоките инквизиции във
влажните килии на Варненския зандан, се разболява . Огорчен до дъното на
своята душа от гаврата с него , той, който участва в повече от сто боя с
турските поробители и има над тридесет рани от ятагани и куршуми,
издига черно знаме върху покрива на къщата, в която живее и изрича
паметните думи по адрес на управлявашата дворцова камарила на Фердинанд и
Стамболовистка крика: “ Те погребаха България!”

След падането на Стамболов на 18 май 18984 г. той се връща във Варна, но на 19 февруари
1900г. умира скоропостижно на56 годишна възраст .

д-р Петър Ненков