#Филм_на_седмицата, на месеца, на годинатаСтреснат (до около първия половин час), трогнат, очарован - това мога да кажа за емоциите си по време на гледането на Клети създания (Poor Things) на Йоргос Лантимос. Той определено е болен мозък, прекалява с ефекта на рибешкото око, но това не пречи филмът да е великолепен. Също така e чудесен избор за откриването на фестивала Синелибри.Съвсем накратко, Уилям Дефо е нещо като д-р Франкенщайн, който дори физически прилича на творението на доктора от класическите филми. Тук той е сътворил... Ема Стоун - красива жена, на която е присаден мозъкът на бебето ѝ, и която тепърва трябва да опознава света. Първата част е доста мрачна, чернобяла, отблъскваща, често прибягваща до споменатото рибешко око. Всичко се променя след като героинята събужда сексуалната си чувственост и започва да опознава действителността чрез нея. И филмът изведнъж става наситено пъстър и дори смешен. До края се запазва интелигентният хумор, бликащ от всяка сцена, като основният фокус е поставянето под въпрос на постулатите на заобикалящия героите свят (нещо като края на XIX или началото на XX век, но с доста елементи на стиймпънк) през необремененото съзнание на детето в тялото на жена.По принцип имам едно наум към естетиката на Лантимос, често прекрачваща някои граници. И тук го има, но в умерени рамки, най-вече в началото. Но фактът, че бях очарован от филма въпреки резервите си, би трябвало да говори още повече. И смятам, че освен Златния лъв от фестивала във Венеция трябва да обере и всякакви Глобуси, Оскари и каквото има да се раздава за този сезон. Отделно и Ема Стоун. Категорично 10/10 - оценка, която не давам чак толкова често.https://www.imdb.com/title/tt14230458/
Алекс Alex Звездев Zvezdev🇧🇬:Nicely done Nissan Skyline R34 Sedan spotted in the Netherlandshttps://wp.me/peIqmy-BwПоздрави от....хмм 
Добро утро!