Вечер. Седя на дивана, а съседите над нас пак тропат – или местят мебели, или репетират ритуал за призоваване на духове. Решавам да се направя, че не чувам. Телефонът звъни – майка ми. „Ядох ли? Да не съм болен? Кога ще си купя прилични обувки?“ Отговарям с „ммм“ и „да“, докато мисля какво точно представляват „прилични обувки“.Котката ми Борис лежи върху телевизионното дистанционно и гледа с презрение. Опитвам се да го взема, но той изсумтява, сякаш казва: „На този диван всичко е мое.“ Оставям го, защото нямам сили да споря с котка. Включвам телевизора през приложението на телефона – победа за човечеството.Пускам някакво предаване за готвене. Готвачът обяснява, че за да се получи перфектното ризото, ти трябват страст, търпение и качествен бульон. Аз си гледам пакета спагети в шкафа и си мисля, че страстта е надценена, когато си гладен.Докато водата завира, Борис решава да скочи на плота и да бутне солницата. Чува се трясък, после шокирано „мяу“, и котката изчезва с достойнството на опозорен монарх. Оставам да чистя солта и си припомням, че това носело щастие.Спагетите се разваряват. Няма сос, затова слагам кетчуп и кашкавал – майсторско изпълнение. В този момент звъни на вратата. Съседът, дето тропаше горе. „Извинявай, брат, да имаш ъглошлайф да ми заемеш?“ Поглеждам го, после спагетите си, и казвам: „Не, но ако донесеш бира, може да измислим нещо.“Минутка по-късно вече сме на дивана. Борис го гледа като заподозрян. А аз си мисля – ето я тайната на ризотото: понякога просто трябва да се задоволиш с кетчуп и бира.


Evening. I’m sitting on the couch, and the neighbors above us are still banging on things – either moving furniture or rehearsing a ritual to summon spirits. I decide to pretend not to hear. The phone rings – my mother. “Did I eat? Am I sick? When will I buy decent shoes?” I answer with “mmm” and “yes”, while thinking about what exactly “decent shoes” are.
My cat Boris lies on the TV remote and looks at me with disdain. I try to pick him up, but he snorts, as if to say: “Everything on this couch is mine.” I leave him because I don’t have the strength to argue with a cat. I turn on the TV via the app on my phone – a victory for humanity.
I turn on some cooking show. The chef explains that to get the perfect risotto, you need passion, patience and quality broth. I look at the package of spaghetti in the cupboard and think that passion is overrated when you’re hungry.
As the water boils, Boris decides to jump on the counter and push the salt shaker. There is a bang, then a shocked meow, and the cat disappears with the dignity of a disgraced monarch. I am left cleaning the salt and reminding myself that this brought happiness.
The spaghetti is boiling. There is no sauce, so I add ketchup and cheese - a masterful performance. At that moment the doorbell rings. The neighbor who was knocking upstairs. Excuse me, brother, do you have an angle grinder you can borrow? I look at him, then at my spaghetti, and say: No, but if you bring me a beer, we might figure something out.
A minute later we are already on the couch. Boris looks at him suspiciously. And I think - here is the secret of risotto: sometimes you just have to be content with ketchup and beer.