Днес отбелязваме 109 години от обявяването на Независимостта на България.
На 22 септември 1908 г. във Велико Търново с манифест княз Фердинанд обявява Независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя.
Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта пет века забвение.
Условията за обявяване на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили наложили Берлинският договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд, по време на гостуване във Виена, се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.


Когато българските власти завземат източните железници в Южна България, това поражда известни икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се страхува да обяви Независимостта. Но правителството вече е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата Св. 40 мъченици княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на Независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал - цар.


Интересни факти:
1. Търновската общественост е тази, която полага основите на честването, непосредствено след 22 септември 1908 г., осъзнавайки изключителната значимост на събитието и водена от основателно самочувствие за мястото и ролята на града в него. Това е и единственият празник, който получава своята адекватна оценка още по време на самия акт.

2. Любопитен и малко известен е фактът, че само три дни след провъзгласяването на Прокламацията, на редовната си сесия Градският общински съвет на Търново, одобрява и гласува предложението на двама общински съветници, живописните улици Фердинанд, Съборна и Митрополска да се преименуват на Цар Фердинанд I, а улица-булевард на улица 22 септември.
Това на практика е първата проява не само в старата столица, а и в България, ознаменуваща събитието 22 септември.

3. Търновци остават удовлетворени от местното общинско начинание, но считат, че то съвсем не е достатъчно за увековечаването на датата 22 септември. Затова главният лесничей от това време предлага да се избере подходящо място за залесяване в града, което да напомня на българите за станалото във Велико Търново.
Така в извънредна сесия на 1 декември 1908 г. Общинският съвет одобрява предложението и преценява, че най-подходящ за това е хълмът Трапезица, тъй като е не само в непосредствена близост до града за разходка, но е и неразривно свързан с историята на средновековния град.

4. На 22 и 23 септември 1909 г. в Търново се провеждат първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключителна пищност, отговаряща на значимостта на събитието.

5. За първото честване в града пристигат цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и членовете на Министерския съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната светиня Св. 40 мъченици, празненства на Царевец и посещения на височайшите гости на Преображенския манастир.